ВИТАМИН В17 – МОЩНИЯТ УБИЕЦ НА РАКОВИТЕ КЛЕТКИ

Години наред това вещество, съставено от две захарни молекули (едната бензалдехид, а другата цианид), е смятано за витамин, причисляван към В-групата под номер 17. Съвременните проучвания обаче установяват, че амигдалинът (другото название на витамин В17) по-скоро принадлежи към т.нар. „витаминоподобни съединения”, което в никакъв случай не намалява полезното му действие за организма, особено при борбата с раковите образувания, тъй като съдържащият се в него цианиден компонент уврежда и унищожава клетките на рака.Цианът на амигдалина се нуждаеот един ензим за да  действа – В-глюкозидаза. Докато този ензим се намиа в незначително количество в организма ни, на едно място е в достатъчно количество. Познахте ли? В злокачествения тумор! Освен това организмът ни разполага с голямо количество от др . ензим – родоназа, който превръща циана в безопасно вещество. Единствените,които той не “покровителства” са раковите клетки. Следователно цианът на амигдалина няма да убие нас, а рака.

Пречистената фрма на витамин В17, известна като лаетрил, се използва орално или на инжекции за лечение на рака (в момента това вещество не е разрешено в САЩ поради необходимостта от провеждане на допълнителни изследвания, които да докажат ефикасността му). Факт е обаче, че за народи, които се хранят с храни, богати на В17, ракът е непознат. Пример за това са жителите на долината Хунза на границата между Индия и Пакистан, за които кайсията, чиито костилки са богати на витамин В17, е неизменна част от хранителния режим. Всяка пролет с напъпването на кайсиевите дръвчета, те престават да поемат храна и единственото, което консумират, е специфична местна напитка, приготвена от сушени кайсии и вода. Тази тяхна т.нар. „гладна пролет” провеждат в период от 2-3 месеца до узряването на кайсиите, като през този период организмът бива захранен с балансирано количество амигдалин.

Своята книга “Свят без рак” американският писател евреин Едуард Грифин посвещава на  амигдалина, веществото, което бързо унищожава раковите клетки. Авторът дава научни обяснения на лечението на рака с виамин В17  и недоумява защо ортодоксалната медицина обяви война на лекарството, с което много клиники успешно излекували пациентите си.

Авторът на книгата намира отговора на този въпрос не в науката, а в политиката в областта на рака, в икономическата мотивация на онези, които доминират във фармацевтичната промишленост. Всяка година билиони долари се изразходват за изследвания в областта на рака, други се харчат за производството на химически съединения за лечението на болестта. С една дума от рака "живеят" много повече хора, колкото умират.

 И ако лекарството се окаже  един прост витамин, то за един миг ще се разруши  една гигантска индустрия, която се противопоставя на лечението. Фармацевтичните компании провеждат изследвания само с химическите съединения, които те създават. Те никога няма да проведат изследване с прости вещества, които се продава във всеки супермаркет, защото не могат да ги патентоват.

"Защо някога хората се спасяваха от скорбута, а днес не могат да победят рака – пита авторът на книгата Грифин. Отговорът е прост – западните правителства се огъват под натиска на фармацевтичните транснационални корпорации, Управлението по контрола на храните и лекарстсвата FDA, Американската медицинска асоциация. Всички те проведоха обща кампания срещу витамин В17, в която залегна твърдението, че витаминът съдържа цианид. Витамин В12 също съдържа голямо количество цианид, но никой не го е иззел от магазините.

Лаетрилът (амигдалинът) на д-р Кребс е получен от кайсиевите костилки, след това е синтезиран под формата на кристал. Но FDA засипа пресата с историята за една нещастна двойка от Сан Франциско, която се отровила, ядейки сурови костилки. Статията беше на първа страница на всички издания. Журналистическото проучване не открило тази двойка. Но статиите свършили своето – оттогава витамин В17 започнал да се асоциира със самоубийство.

Според Алманаха по храненето от 5 до 30 костилки от кайсии, изядени за един ден, но не наведнъж, могат да бъдат добра профилактична доза."

Още през 50-те години Кребс доказал, че витамин В17 е безвреден за хората. Той проверил витамина върху животни и след това го инжектирал на себе си. Докторът е жив и здрав и сега. Витаминът съдържа една част цианид, една част – бензолдехид и две части глюкоза. За да стане цианидът опасен, първо трябва да се “отвори” молекулата и цианидът да бъде освободен, но това може да стане с помощта на един ензим, който се нарича бета-глюкозид; той присъства в организма в минимални количества, но почти 100 пъти повече се съдържа в раковите тумори.  Следователно цианидът се освобождава само  в раковите участъци и унищожава раковите клетки;  бензолдехидът също се освобождава в същото време. Той е смъртоносна отрова по свойства и в съчетание с цианида става сто пъти по-силен. От това съчетание на двете вещества раковите клетки загиват.

Ето една извадка от доклад на д-р Кребс: “…Когато не получаваме адекватна на нашия организъм храна, той заболява. Ако не получавате витамин В17 с хранителните продукти, най-добрият начин да го получавате е чрез инжектиране. Ако раковото заболяване се е появило, най-важното е за кратък период от време да снабдим организма с максимална доза витамин В17… По-рано плодовете съдържаха витамин В17, и то не само в семената, но и в меката си част. Днес само дивите плодове съдържат витамин В17. Плодът, който ядем днес, е печален резултат от многогодишното култивиране в името  размерите и външния му вид; меката му част вече не съдържа В17. За да удовлетворим нуждите на организма си от този витамин, трябва  да ядем семената на тези плодове или да пием таблетки, които съдържат В17. За съжаление този витамин днес е забранен, но се надяваме да го видим достъпен за хората, за да можем да ги предпазваме от рак, както лесно се справихме със скорбута. Ние имаме нужда приблизително от седем кайсиеви костилки на ден. Това количество ще ви предпази от раково заболяване…”

Амигдалинът се съдържа в кайсиевите ядки, в бадемите, горчивия бадем, вишни, праскови, сливи, ябълковите семки, соргото, просото, лененото семе, лещата, някои бобови култури, гроздето, в някои билки и в много други продукти, които съвременния човек не употребява.

„

За профилактика започнете с малко количество костилки  – 1-2 на ден, и стигнете до 7-10 броя. Избягвайте рафинираната захар, която подхранва раковите клетки, кофеина, който влияе зле на черния дроб и бъбреците, бялото брашно, което лесно се превръща в захар в организма. Яжте повече необработени продукти.

Книгата на Е. Дж. Грифин съдържа подробна информация за изследванията в областта на рака, които бяха спрени,  големи учени бяха арестувани, когато започнаха да поддържат използването на витамин В17 в борбата с рака.

Помня, че като деца много обичахме вътрешната част от костилките на джанките и сливите, дори преди да узреят. Родители и баби ни плашеха, че са отровни. Но нямаше нито един случай на отравяне или разстройство на стомаха сред децата. Може би интуитивно сме приемали онова, от което има нужда организмът ни.

А Маркс беше казал, че няма такова престъпление, което да не може да извърши един капиталист, заради 300% печалба. А фармацевтичните компании имат 1000% печалби!