Той видя Луната

...Една вечер учителят седнал да си почине и се загледал в небето. Дошли учениците му и насядали около него. Най-приближеният му ученик го попитал:
- Учителю, на какво се усмихваш?
- На Луната – отговорил учителят?
- Луната?
- Да. Ето я точно пред нас – и я посочил.
- Разкажи ни за Луната, учителю – помолил ученикът.
- Няма нищо за разказване. Просто вдигнете глави и ще я видите.
Най-съвестният ученик започнал да си води записки, защото осъзнал, че учителят споделя с тях велико знание.
- Какво пишеш? – попитал учителят.
- Всичко записах, учителю – трябва само да вдигнем глави, за да видим Луната.
- Ако е нощ и няма облаци ще я видиш.
- Да, учителю, записах.
- Просто си вдигни главата.
- Разбрах, учителю – трябва два пъти да си вдигна главата.
Учителят станал, приближил се до най-съвестния ученик и му ударил един юмрук по брадата, така, че очите да видят небето. Главата на ученика се килнала назад и той видял Луната. Дори видял доста повече звезди, отколкото можело да се видят тази нощ.
Неописуема била радостта на ученика. Той заподскачал, пляскал с ръце и неистово крещял:
- Аз видях Луната, видях Луната, видях я, видях я, видях Луната!!!
Всички ученици много се развълнували.
- Той видя Луната! – заговорили помежду си, осъзнавайки, че техният приятел наистина е успял да достигне до същината на това велико познание.
Учителят използвал момента да се отдалечи и да се полюбува на Луната на спокойствие.