...В миналото велики учители и мъдреци, философи и предсказатели са спорели относно различни неща. Но само по този въпрос са били съвършенно и единодушно съгласни:" Ние се превръщаме в това, което мислим. "Чуйте какво е казал великият император Марк Аврелий: "Животът на човека е това, което той сам мисли за него".
След дълги медитации съм дошъл до заключението, че човешкото същество с предварителна цел трябва да я осъществи и нищо не може да устои на волята, която оправдава справедливото съществуване на нейното осъществяване.
Ралф Уолдо Емерсън е написал следното: "Човекът е това, за което мисли през целия ден."
Уилям Джеймс е казал: "Най-голямото откритие на моето поколение е идеята, че човек може да променя живота си като промени умствената си нагласа. И също, нуждаем се само от хладнокръвно действие сякаш въпросното нещо е истинско и то ще стане непогрешимо истинско. Установявайки връзка с живота ни, ще стане толкова вплетено в навиците и емоциите ни, че интересите ни за него ще се превърнат в онези характеризиращи вярата" . И продължава: "Само трябва наистина да искате тези неща и единствено тях, а не в същото време да желаете 100 други неосъществими неща също толкова силно."
Доста е ясно, нали? И всеки човек открил това за кратко е помислил, че е първият, който стига до тази истина. Ние се превръщаме в това, което мислим. Очевидно е, че човекът, който мисли за стабилна и достойна цел, ще я постигне, защото ние се превръщаме в това, което мислим. И обратно, човекът, който няма цел, не знае къде отива и чиите емоции са такива на объркване, притеснение, страх или безпокойство, се превръща в това, което мисли. Животът му придобива безпокойство, страх и притеснение. И ако мисли за нищо, се превръща в нищо. Как работи този принцип? Защо се превръщаме в това, което мислим? Ще ви кажа как работи. За да направя това, искам да ви опиша една ситуация, която е паралел на човешкия ум. Човешкият ум прилича на парче земя. Представете си, че един фермер има парче земя и тя е добра и плодородна. Земята дава на фермера избор да посее каквото пожелае в нея. Земята не се интересува от това, какво е посято. Това зависи изцяло от фермера, помнете че сравняваме човешкия ум със земята на фермера, защото ума, както и земята, не се интересува какво посявате в него. Нека да предположим, че фермерът има две семена в ръката си. Едното е пшеница, а другото е беладона, смъртоносна отрова. Той изкопава две малки дупки и засажда и двете семена. И пшеницата, и отровата. Покрива дупките, полива ги и се грижи за земята. Какво ще стане? Земята неизменно ще даде това, което е засято в нея, както е написано в Библията: Каквото посееш, това ще пожънеш. Помнете, че земята не се интересува, ще произведе отровата, в същото изобилие, както пшеницата. Така че се появяват и двете растения. Едното пшеница, а другото отрова. Човешкият ум е много по-изобилен и невероятен от земята, но действа по същия начин. Не се интересува какво засаждаме, успех или провал. Стабилна, достойна цел или объркване, неразбирателство, страх, безпокойство и т.н. Но това, което засадим, трябва да се върне при нас. Човешкият ум е последният голям не-изследван континент на планетата, той притежава богатства надвишаващи мечтите, ще ни върне всичко, което посеем. Бихте попитали: Ако това е истина, защо хората не използват ума си повече. Мисля, че са измислили отговор на този въпрос. Проблемът е, че умовете ни идват като част от стандартното оборудване по рождение безплатно, а нещата, които са ни дадени безплатно, ние не ценим достатъчно. Нещата, за които даваме пари, ценим високо. Парадоксът е, че точно обратното е истина. Всичко, което е стойностно в живота ни, идва безплатно. Умовете ни, душите ни, телата ни, надеждите ни, мечтите ни, амбициите ни, интелигентността ни, любовта ни към семейството и децата, и приятелите, и родината. Всички тези безценни притежания са безплатни. Но нещата, които ни струват пари са всъщност евтини и могат да бъдат заменени по всяко време. Един добър човек може да е напълно разорен и да забогатее отново, може да го направи няколко пъти. Дори ако домът ни изгори, можем да го построим отново. Но нещата, които сме получили в замяна на нищо, не можем да заменим.
Вижте, закона, който ни дава успеха, е нож с две остриета. Трябва да контролираме мислите си. Същото правило, което може да отведе хората до успех, богатство, щастие и всичко, за което са мечтали за тях самите и семейството им. Същото това правило може да ги отведе в канавката. Всичко се състои в това как се използва, за добро или за лошо. Това е най-странната тайна на света. Защо казвам, че е странна и защо я наричам тайна? Всъщност изобщо не е тайна. Най-напред е оповестена от някой от първите мъдреци и се повтаря отново и отново в Библията. Но много малко хора са я научили или разбрали. Ето защо е странна и по еднакво странен начин фактически остава тайна. Вярвам, че ако излезете на главната улица във вашия град и питате всеки човек каква е тайната му на успеха, най-вероятно цял месец няма да срещнете такъв, който да ви отговори. Тази информация е невероятно ценна за нас, ако наистина я осмислим и приложим. Безценна е не само за живота ни, но и за живота на хората около нас, семействата ни, служителите ни, колегите, приятелите ни. Животът трябва да бъде едно вълнуващо приключение. Никога не трябва да е скука. Човек трябва да се раздава изцяло, да бъде жив, трябва да сте доволни, когато се събуждате сутрин. Трябва да работите нещо, което ви харесва, защото го правите добре...
Няма коментари:
Публикуване на коментар