НАЙ - СТРАННАТА ТАЙНА

Имате ли някаква идея какво ще се случи с хората, когато  станат на 65 години? Всички те, когато са били на 25 си мислели, че ще успеят в живота. Ако попитате всеки дали е искал да бъде успешен, ще ви каже "Да" и ще забележите, че е бил нетърпелив към живота и е имал онзи ярък пламък в очите и дръзко поведение. Животът му се е струвал едно интересно приключение. Но до момента, в който тези 100 човека станат на 65, 1 ще бъде богат, 4 ще са финансово независими, 41 все още ще работят, и 54 ще бъдат разорени. Помислете за момент, от 100 само 5 стават велики. Защо толкова много се провалят? Какво се случило с пламъка в очите им, когато са били на 25? Какво е станало с мечтите, надеждите и плановете, и защо има такова отчаяние между това, което тези хора са искали да постигнат и това, което всъщност са постигнали...
...В миналото велики учители и мъдреци, философи и предсказатели са спорели относно различни неща. Но само по този въпрос са били съвършенно и единодушно съгласни:" Ние се превръщаме в това, което мислим. "Чуйте какво е казал великият император Марк Аврелий: "Животът на човека е това, което той сам мисли за него".
След дълги медитации съм дошъл до заключението, че човешкото същество с предварителна цел трябва да я осъществи и нищо не може да устои на волята, която оправдава справедливото съществуване на нейното осъществяване. 
Ралф Уолдо Емерсън е написал следното: "Човекът е това, за което мисли през целия ден."
 Уилям Джеймс е казал: "Най-голямото откритие на моето поколение е идеята, че човек може да променя живота си като промени умствената си нагласа. И също, нуждаем се само от хладнокръвно действие сякаш въпросното нещо е истинско и то ще стане непогрешимо истинско. Установявайки връзка с живота ни, ще стане толкова вплетено в навиците и емоциите ни, че интересите ни за него ще се превърнат в онези характеризиращи вярата" . И продължава: "Само трябва наистина да искате тези неща и единствено тях, а не в същото време да желаете 100 други неосъществими неща също толкова силно." 
Доста е ясно, нали? И всеки човек открил това за кратко е помислил, че е първият, който стига до тази истина. Ние се превръщаме в това, което мислим. Очевидно е, че човекът, който мисли за стабилна и достойна цел, ще я постигне, защото ние се превръщаме в това, което мислим. И обратно, човекът, който няма цел, не знае къде отива и чиите емоции са такива на объркване, притеснение, страх или безпокойство, се превръща в това, което мисли. Животът му придобива безпокойство, страх и притеснение. И ако мисли за нищо, се превръща в нищо. Как работи този принцип? Защо се превръщаме в това, което мислим? Ще ви кажа как работи. За да направя това, искам да ви опиша една ситуация, която е паралел на човешкия ум. Човешкият ум прилича на парче земя. Представете си, че един фермер има парче земя и тя е добра и плодородна. Земята дава на фермера избор да посее каквото пожелае в нея. Земята не се интересува от това, какво е посято. Това зависи изцяло от фермера, помнете че сравняваме човешкия ум със земята на фермера, защото ума, както и земята, не се интересува какво посявате в него. Нека да предположим, че фермерът има две семена в ръката си. Едното е пшеница, а другото е беладона, смъртоносна отрова. Той изкопава две малки дупки и засажда и двете семена. И пшеницата, и отровата. Покрива дупките, полива ги и се грижи за земята. Какво ще стане? Земята неизменно ще даде това, което е засято в нея, както е написано в Библията: Каквото посееш, това ще пожънеш. Помнете, че земята не се интересува, ще произведе отровата, в същото изобилие, както пшеницата. Така че се появяват и двете растения. Едното пшеница, а другото отрова. Човешкият ум е много по-изобилен и невероятен от земята, но действа по същия начин. Не се интересува какво засаждаме, успех или провал. Стабилна, достойна цел или объркване, неразбирателство, страх, безпокойство и т.н. Но това, което засадим, трябва да се върне при нас. Човешкият ум е последният голям не-изследван континент на планетата, той притежава богатства надвишаващи мечтите, ще ни върне всичко, което посеем. Бихте попитали: Ако това е истина, защо хората не използват ума си повече. Мисля, че са измислили отговор на този въпрос. Проблемът е, че умовете ни идват като част от стандартното оборудване по рождение безплатно, а нещата, които са ни дадени безплатно, ние не ценим достатъчно. Нещата, за които даваме пари, ценим високо. Парадоксът е, че точно обратното е истина. Всичко, което е стойностно в живота ни, идва безплатно. Умовете ни, душите ни, телата ни, надеждите ни, мечтите ни, амбициите ни, интелигентността ни, любовта ни към семейството и децата, и приятелите, и родината. Всички тези безценни притежания са безплатни. Но нещата, които ни струват пари са всъщност евтини и могат да бъдат заменени по всяко време. Един добър човек може да е напълно разорен и да забогатее отново, може да го направи няколко пъти. Дори ако домът ни изгори, можем да го построим отново. Но нещата, които сме получили в замяна на нищо, не можем да заменим. 
  Вижте, закона, който ни дава успеха, е нож с две остриета. Трябва да контролираме мислите си. Същото правило, което може да отведе хората до успех, богатство, щастие и всичко, за което са мечтали за тях самите и семейството им. Същото това правило може да ги отведе в канавката. Всичко се състои в това как се използва, за добро или за лошо. Това е най-странната тайна на света. Защо казвам, че е странна и защо я наричам тайна? Всъщност изобщо не е тайна. Най-напред е оповестена от някой от първите мъдреци и се повтаря отново и отново в Библията. Но много малко хора са я научили или разбрали. Ето защо е странна и по еднакво странен начин фактически остава тайна. Вярвам, че ако излезете на главната улица във вашия град и питате всеки човек каква е тайната му на успеха, най-вероятно цял месец няма да срещнете такъв, който да ви отговори. Тази информация е невероятно ценна за нас, ако наистина я осмислим и приложим. Безценна е не само за живота ни, но и за живота на хората около нас, семействата ни, служителите ни, колегите, приятелите ни. Животът трябва да бъде едно вълнуващо приключение. Никога не трябва да е скука. Човек трябва да се раздава изцяло, да бъде жив, трябва да сте доволни, когато се събуждате сутрин. Трябва да работите нещо, което ви харесва, защото го правите добре...

Откриха геоглиф - пентагарм в Казахстан

Откриха чрез Google Maps огромен геоглиф - пентаграма в  Казахстан. Всъщност това си доста стара новина-отпреди две години. Но нали всяко ново е добре забравено старо и така се получават новините...Та този пентагарам се намира в район с древни археологически руини. Никой все още не знае кой и как е правил геоглифите по земята/ а те не са никак малко/, но  веднага се пръкнаха спецове по това да твърдят какво означават и на кого служат. Както тази пентаграма - обявиха за илюминатска и я свързаха с дявола и черни ритуали. Може би това прави новината по-страховита и по този начин забелижима / кой ли ни прави постоянно в страх?/. Не знам дали е сатанинска или илюминатска. Но знам, че пентагарама е символ и от християнската религия и го има по всички църкви и манастири за предпазване от нечестиви сили. Обърната с върха надолу, пентаграмата се превръща в глава на пръч и според сатанистите е символ на Дявола, макар че всъщност означава скрития в материята дух. За пентаграмата говори и Дънов много други окултисти, така че инфо колко искате...  

МАНТРИТЕ

Елена Блаватска за мантрите

Ученикът: Вие говорихте за мантри, с помощта на които може да се управляват елементалите, които пазят скритите съкровища. Какво е това мантра?

 Мъдрецът: Мантрата е съчетание от думи, които при произнасянето им на глас създават определени вибрации не само във въздуха, но и в най-финия етер и по този начин оказват определено въздействие.

Ученик: А тези думи случайно ли се избират?

Мъдрецът: Така постъпват само онези, които, без да знаят нищо за мантрите, все пак ги използват.

Ученикът: Употребяват ли се те произволно или според някакви правила? Възможно ли е хора, които не знаят абсолютно нищо за тяхното съществуване и за сферата на тяхното действие въпреки всичко да могат да ги използват? Или това прилича на храносмилането, за което мнозина нямат ни най-малка представа, докато същевременно самото им съществуване зависи от неговото правилно функциониране? Аз моля за Вашето снизхождение, защото не зная нищо по този въпрос.

Мъдрецът: "Простите хора" почти във всяка страна постоянно ги използват, но дори в този случай основният принцип е все същият. В относително младите страни, където фолклорът все още не е успял да се развие, хората не разполагат с такова множество мантри както в Индия или в отдавна населените части от Европа. както и да е, във всяка страна коренните жители притежават мантри.

Ученикът: Но нали не искате да кажете, че европейците ги използват за да управляват елементалите?

Мъдрецът: Не, аз имам предвид тяхното влияние в обикновените взаимоотношения между хората. Но и досега в Европа, също както и в Азия, има много хора, които могат по този начин да управляват животни, макар че това са по-скоро специални случаи. В Германия, Австрия, Италия и Ирландия има хора, които оказват необичайно въздействие върху коне и едър рогат добитък с помощта на специфични звуци, произнесени по специален начин. В подобни случаи прилаганият звук представлява мантра, която се състои от един елемент и действа само на конкретен вид животни.

Ученикът: познават ли тези хора правилата, които регулират този процес? Могат ли те да ги предават на други?

Мъдрецът: Обикновено не. Човек сам открива в себе си тази дарба или я наследява. Те само знаят, че могат да правят това, както например един месмерист знае, че може да прави някои неща с помощта на махване с ръка, но не му е известно нищо за принципите. Те също така не знаят нищо за основите на това странно влияние, както съвременните физиолози не са сведущи за функциите и причините на такова обикновено явление, каквото е прозявката.

Ученикът: С какво тогава може да се обясни тази несъзнателна проява на сила?

Мъдрецът: С естествената магия, която материалистичната наука никога няма да успее да задуши. Това е докосване до природата и нейните закони, които простият народ винаги е пазел. А именно простият народ, въпреки че представлява по-голямата част от населението, се пренебрегва от "образованите класи". Ще видиш, че гостните на Лондон, Париж или Ню Йорк не са мястото, където можеш да срещнеш съзнателно или случайно използване на мантри от хората. "Обществото", твърде образовано, за да бъде естествено, е приело система на речта, насочена към това да скрива и да мами, затова естествените мантри не могат да бъдат изучавани в неговите рамки.

    Естествени мантри, съставени само от един елемент са такива думи като "съпруга". Когато се произнася тази думи, в мислите изплува всичко, което тази дума носи със себе си. А на друг език ще се употребява друга дума, съответстваща на същата основна идея. Същото се отнася и за по-дълги фрази като много жаргонни изрази, например: "Искам да получа пари от него." (дословно: "Искам да видя цвета на парите му"). Съществуват фрази, чието използване предполага познаването на характера на онези, с които говорим. Когато се произнасят тези фрази, в съзнанието на човека, към който са отправени, настъпва особена и продължителна вибрация, водеща до реализирането на идеята, съдържаща се в тази фраза или се стига до пълна промяна на живота поради навреме засегната тема и особена ментална антитеза, предизвикана у слушателя. Веднага щом това влияние започне да се проявява, мантрата може да бъде забравена, тъй като законът на навика завладява мозъка.

    Освен това, изразите, които притежават свойствата на мантри, влияят и върху тялото на човека. Това може да се наблюдава по време на големи социални или други вълнения. Причината в този случай е същата, както и по-рано. Възнива доминираща идея, която съвпада със желанията на хората или ги оскърбява и угнетява и в тяхното съзнание протича взаимен обмен между идеята и формата на думите, който продължава до момента, в който бъде достигнат резултат. За окултиста със силно развита способност за предвиждане това изклежда като "звънтене" на думи, съединени с цяла поредица от чувства, интереси, очаквания и така нататък, които растат и се задълбочават с наближаването на времето на промените. И колкото повече хора са подложени на въздействието на тази идея, толкова по-голям, широк и дълбок е резултатът. Като илюстрация можем да споменем английския лорд Биконсфилд. Той знаеше за мантрите и постоянно изобретяваше фрази, притежаващи такива свойства. "Почетен мир" (буквално - "мир с чест") беше една от тях, "Научна граница" - друга, а последното му изобретение, което той искаше да разпространи навсякъде, но смъртта му попречи на тези планове, беше изразът "владетелка на Индия". Английският крал Хенри също е използвал този похват, без да го съзнава, когато е прибавил към титлите си израза "Защитник на вярата". След тези подсказки ще ти дойдат на ум множество подобни примери.

Ученикът: Тези мантри се отнасят само за хората. Те, доколкото мога да заключа от казаното от Вас, не оказават влияние върху елементалите. И те зависят не толкова отзвука, колкото от думите, носещи идеите. Прав ли съм и съществува ли област, в която определени звуци влияят върху Акаша, при помощта на които може да се въздейства върху хора, животни и елементали, независимо от това дали те владеят някой от известните езици?

Мъдрецът: Ти си прав. Ние говорим само за естествените, несъзнателно използвани мантри. Научните мантри принадлежат именно към онази група, която ти току що спомена. Едва ли те могат да бъдат срещнати в съвременните западни езици, особено при англоговорящите хора, които постоянно променят и внасят нови неща в своя разговорен език до такава степен, че съвременният английсски едва ли би бил разбираем за предшествениците на Чосър. Мантрите са скрити в древния санскрит и в езиците, които са го предхождали. Законите, които управляват тяхното използване, също трябва да бъдат търсени в тези езици.

Ученикът: Да предположим, че някой е овладял знанията за древните и истинни мантри. Може ли той да окаже влияние върху човек, говорещ на английски, като при това използва английски думи?

Мъдрецът: Може. И всички Посветени притежават способността да превеждат матрите във всяка езикова форма, така че отделно изречение, произнесено от тях по съответния начин, ще окаже огромно влияние върху човека, към когото е било отправено, независимо от това дали е изразено в устна или в писмена форма.

Ученикът: А няма ли възможност да се научим да подражаваме на Посветените в това?

Мъдрецът: Да, ти трябва да изучаваш простите форми, притежаващи свойствата на мантри и с това да достигаш да скритите пластове на съзнанието на всички онези, които се нуждаят от духовна помощ. Отвреме навреме ти ще срещаш изрази, които резонират в мозъка и в края на краищата водят до това, че съзнанието на този, който ги чува, се обръща към духовното.

Ученикът: Един материалист ми каза, че всичко, което се говори за мантрите, е чисто сантиментално теоретизиране и че дори ако някои думи наистина въздействат на хората, това става, защото те носят приятни или неприятни за слушателите идеи. Но сами по себе си звуците не оказват никакво влияние, а що се отнася до въздействието на звуците или думите върху животните, това той отрече напълно. Естествено той не взе под внимание елементалите, понеже тяхното съществуване от негова гледна точка е напълно невъзможно.

 Мъдрецът: Една такава позиция в наши дни е напълно естествена. Материализацията на мисленето е твърде силна и истинският научен подход на водещите умове в различни области на науката е бил толкова погрешно разбран от онези, които мислят че следват примера на учените, че мнозина на Запад се страхуват да признаят съществуването на каквото и да било, ако то не може да бъде възприето от петте сетива. Човекът, за когото говориш, е представител на многобройния клас от хора, които приемат основополагащите закони, установявани отвреме навреме от известни учени, за неизменни, като забравят, че те непрекъснато се променят и усъвършенстват.

Ученик: Мислите ли, че научният свят някога ще признае нещо от известното на окултистите?

Мъдрецът: Да, ще признае. Истинският учен винаги се придържа към позиция, която му позволява да признае доказаните неща. Той може често да изглежда упорит и сляп, но всъщност той бавно напредва по пътя към истината, твърде бавно от твоя гледна точка, макар че за по-опитните от теб това не изглежда така. Само повърхностният учен безгранично вярва на публикуваните научни трудове на лидерите в науката като на нейна последна дума, но в същото време, докато той ги чете, неговите кумири вече записват или подготвят нови теории, които са способни сериозно да разширят и задълбочат предшестващите ги твърдения. Можем да се опасяваме само от догматизма на свещениците, подкрепяни от закона, които провъзгласяват, че откритието противоречи на Божественото откровение на светото писание. Но всичко това отдавна е отминало и не би следвало да очакваме да се повтори онова, което се е случило с Галилей. Сред материалистите, за които говориш, в значителна степен цари този стар дух, само че "Божествено откровение" за тях са изказванията на нашите научни лидери.

Ученикът: Аз наблюдавам това в продължение вече на последните 25 години от нашето столетие. Още преди десет години мнозина известни хора осмиваха онези, които приемаха фактите от опита на месмеристите, а сега почти всички тези явления са широко признати под общото име "хипнотизъм". И докато светилата на нашето време отричаха подобни явления френските лекари съпоставяха резултати от дълга поредица експерименти. Изглежда, езобретяването на нов термин вместо презирания стар служи за оправдаване и признаване на всичко отричано по-рано. Но можете ли да кажете нещо за тези изследователи-материалисти? Ни ги ли ръководи някакъв всесилен закон?

Мъдрецът: Да, това е така. Те се намират в центъра на менталния (но не и на духовния) прогрес на нашето време и са движени от сили, които не познават. Помагат им често самите Учители, които, без да пренебрегват нищо, постоянно следят успехите на тези хора в онези направления, които най-много им подхождат, приблизително по същия начин, както ти получаваш помощ не само в своя духовен живот, но също и в умствения. И затова тези хора ще продължават да признават факти и да откриват нови закони или нови имена на старите закони, за да обяснят тези факти. Те не могат да направят нищо друго.

Ученикът: В какво тогава се състои нашият дълг като ученици на истината? Трябва ли да станем реформатори на науката или да направим нещо друго?

Мъдрецът: Вие не трябва да се нагърбвате с реформирането на школите и техните учители, тъй като успехът няма да съответства на положените усилия. Науката е в състояние сама да се погрижи за себе си и вие само ще хвърляте бисери пред свинете. Удовлетворете се с това, че всичко, което те са в състояние да признаят, те отвреме навреме ще откриват и признават. Опитът да бъдат накарани да признаят онова, което според вас е напълно очевидно, може да се обясни единствено с вашето тщеславие и любов към похвали. Те, както и аз теб, е невъзможно да бъсат принудени да признаят някои необясними закони. И ти също би сметнал, че от моя страна е неразумно и нечестно отначало да ти разкривам неща, за разбирането на които твоето развитие е недостатъчно, а после да те карам да признаваш тяхната истинност. Или, ако от уважение ти би казал: "Това е истина", докато в същото време нищо не си разбрал и не си се придвижил напред в своето развитие, ти би отстъпил пред превъзхождаща те сила.

Ученикът: Но нали не искате да кажете, че ние трябва да пренебрегнем науката и да се посветим само на етиката?

Мъдрецът: Съвсем не. Научавайте всичко, което можете. Изучавайте и щателно анализирайте онова, което провъзгласяват тези школи и в същото време учете, проповядвайте и живейте на основата на истинското разбиране за братството. Това е истинният път. Простите хора, които не са запознати с науката, са мнозинство. Те трябва да бъдат наставлявани по такъв начин, че научните открития, неозарени от духовността, да не бъдат превърнати в Черна магия.

Ученикът: В последната ни беседа Вие споменахте, че елементалите пазят скрити съкровища. Аз много бих искал да науча нещо повече за това. Не как да ги управлявам или как да се сдобия с тези съкровища, а по въпроса като цяло.

Мъдрецът: Законите, които управляват запазването на скритите съкровища, приличат на онези, които важат за изгубените предмети. Всеки човек е обкръжен от флуид, ниво, сфера или енергия, можеш да го наречеш както желаеш, в която постоянно се намират елементали, съответстващи на неговата природа. Тоест те са оцветени в неговите цветове и носят отпечатъка на неговия характер. Съществуват множество техни разновидности. Човек може да притежава много елементали от една група или от всички групи, или много елементали от едни групи и малко - от други. И всичко, в което е облечен човек, е свързано с неговите елементали. Например ти носиш облекло от вълна или лен и украшения от дърво, кост, мед, злато, сребро и други материали. Всеки от тези предмети притежава определени магнетични връзки, присъщи само на него, но всички те в по-голяма или в по-малка степен са просмукани от твоя магнетизъм и твоите флуиди. Някои от тях поради своята субстанция не са в състояние продължително време да противостоят на тези флуиди, други - напротив. Елементалите са свързани с тези предмети с помощта на магнетични флуиди, всяка група в съсответствие със свояна субстанция. Мислите и желанията влияят върху тях в по-голяма степен, отколкото предполагаш и по начин, който не може да бъде обяснен с английски думи. Твоите желания, тъй да се каже, се привързват към някои неща по-силно, а към други - по-слабо. Когато някой от тези предмети случайно падне, той непременно бива последван от елементали. Те биват привлечени от този предмет и може да се каже, че го следват благодарение на притеглянето, а не на зрението. В много случаи те напълно обвиват предмета така, че до ри когато ти е под ръка, не можеш да го видиш. Но след известно време магнетизмът се изчерпва и силата на обвиването отслабва; тогава той става видим. Това не се случва всеки път. Но това се случва всекидневно и е достатъчно явно за много хора, за да бъде изключено напълно това явление от областта на приказките. Един от вашите литератори написа есе въз основа на собствения си опит, в което несъзнателно сподели много истини, макар и в хумористична форма. Заглавието на това произведение е, ако не греша, "За природната упоритост на неодушевените предмети". Равновесието на тези сили е толкова фино, че трябва да сме предпазливи в обобщенията. Ти си в правото си да запиташ например защо когато пада палто, рядко го изгубваме от погледа си. Има случаи, когато дори такива едри предмети се скриват, но те не са типични. палтото е пронизано от твоя магнетизъм и елементалът може да се чувства в него по същия начин, както ако то би останало на раменете ти. За елементала може да не протече никакво нарушаване на магнетични или други връзки. Ако не изчезва неголям предмет, това често се случва, защото поради множество причини, свързани с твоето състояние в този момент, балансът на силите възпрепятства неговото скриване. Във всеки конкретен случай ти трябва да проникнеш в сферата, в която е скрито действието на тези закони и да пресметниш съотношението на всички сили, за да кажеш защо се е случило така, а не иначе.

Ученикът: Но да вземем случая с човек, който, притежавайки съкровища, ги скрива в земята, заминава и умира, а съкровищата остават ненамерени. Какво става тогава?

Мъдрецът: Във всички случаи, когато човек скрива злато, скъпоценности, пари или ценни вещи, неговите желания са като приковани към онова, което той скрива. Към тези съкровища са привлечени много от неговите елементали, а и други групи елементали, които нямат никакво отношение към това, се събират около съкровището и го скриват. В случая с капитан на кораб, превозващ съкровища, влиянията са много силни, тъй като там се концентрират елементалите на всички хора, свързани със съкровището, а самият капитан е загрижен за съдбата на товара си. Трябва да помниш, че златото, среброто и другите метали имат особени, силни връзки с елементалите. Те не работят по човешките закони и законите на природата не дават на човека власт над металите и не му признават никакво специално и пълно право да притежава онова, което е изкопал от земята и си е присвоил. Затова няма да срещнем елементали, които се стремят да върнат на човек златото и среброто, което е изгубил. Ако бихме предположили, че елементалите угаждат на желанията на хората или се занимават с установяване на онова, което наричаме наше право на собственост, с това ние бихме допуснали възможността да съществува едно капризно и безотговорно Провидение. Те действат само в съответствие със законите на своето съществуване и доколкото не притежават способността за собствено съждение, те не правят грешки и не могат да бъдат управлявани с помощта на съображения, основаващи се на нашите измислени права или неудовлетворени желания. Душите, принадлежащи на металите, неизменно действат, така, както е предписано от законите на тяхната собствена природа и една от формите на проявление на тези закони е това, че металите биват скривани от нашите очи.

Ученикът: Може ли всичко това да намери някакво приложение в областта на етиката?

Мъдрецът: Ти не трябва да изпускаш нещо много важно. Всеки път, когато рязко и безпощадно критикуваш грешките на друг човек, ти привличаш към себе си някои видове елементали от този човек. Те се привързват към теб и се стремят да намерят у теб състояние, област или грешка, аналогични на онези, които има у напуснатия от тях човек. Те като че го оставят, ако може да се каже така, за да ти служат срещу по-голямо заплащане.

Освен това, съществува още - за което споменах в предишна беседа - влиянието на нашите действия и мисли не само върху част от Астралната Светлина и нейните елементали, принадлежащи на всеки от нас, но и върху целия астрален свят като цяло. Ако хората можеха да видят ужасните картини, запечатани в него и постоянно натрапващи ни предложения да повторим подобни действия или мисли, Златният век би настъпил по-бързо. Астралната Светлина в този смисъл прилича на фотонегатив, а ние на поставена под него светлочувствителна хартия, върху която се отпечатва фотографското изображение. Всяко едно действие може да бъде видяно в два варианта. Единият отразява самото действие, а другият представлява картина на мислите и чувствата на онези, които участват в него. Сега ти виждаш, че носиш отговорност за много по-страшни картини, отколкото би могъл да предположиш. Защото зад простият външен вид на действията много по-често са скрити много по-лоши мисли и желания.

 Ученикът: Влияят ли по някакъв начин тези картини в Астралната Светлина върху нашите следващи земни въплъщения?

 Мъдрецът: Да, и то мнго силно. Ние сме подложени на тяхното влияние в продължение на дълги периоди от време и в това ти може би ще намериш ключовете, които търсиш, към разгадаването на много процеси на действащия закон на Кармата.

Ученикът: Не се ли оказва същото влияние и върху животните и чрез тях върху нас, или обратното?

Мъдрецът: Ние влияем върху царството на животните чрез Астралната Светлина. Ние сме им внушили картини на жестокост, потисничество, господство и кръвопролитие. Целият християнски свят признава, че човекът може безнаказано да убива животни, според теорията, ловко разпространена от проповедниците в отдавнашни времена, че животните нямат душа. На това учат дори малките деца, които много отрано започват да убиват насекоми, птици и животни не за защита, а просто без причина. С порасването им този навик се укрепва и в Англия убиването на птици в количества по-големи, отколкото необходимостта от храна го налага, става национална традиция, би следвало да се каже порок. Това е в някакъв смисъл илюстрация: ако тези хора биха могли да ловят елементали със същата лекота, с която ловят животни, те биха ги убивали за удоволствие, ако не биха могли да ги използват, а за непослушание елементалите би ги очаквала смърт. Всичко това се усеща (разбира се, несъзнателно) в света на елементалите и според законите на действието и противадействието ние получаваме от тях същото, което им даваме.

Ученикът: Преди да изоставим този въпрос, бих искал да се върна към въпроса за металите и взаимоотношенията на човека с елементалите, свързани с минералния свят. Ние срещаме хора, които, както изглежда, с лекота могат да намират метали; както те казват, на тях им върви в това. Как се съгласува това с естествената тенденция на елементалите да крият? Става ли това поради война или някакво несъгласие ежду различини групи елементали, принадлежащи на един и същ човек?

Мъдрецът: Това е едно от обясненията. както вече казах, някои хора привличат повче елементали от един клас, отколкото от друг. Човек, на който му върви с металите, например, със златото или среброто, има в своето обкръжение повече елементали, свързани с царството на тези метали или принадлежащи му, в сравнение с другите хора, и затова сред неговите елементали има по-малко борба. Преобладаването на метало-духовете прави човека по-съвместим с техните царства и естественото взаимно притегляне между изгубеното или скритото злато или сребро и този човек е по-голямо, отколкото у другите хора.

Ученикът: От какво се определя това: от желанието за злато и сребро или от вродени свойства?

Мъдрецът: То е вродено. Съчетанията във всеки индивид са толкова объркани и зависят от толкова много причини, че ти не би могъл да ги преброиш. Те се проследяват в течение на много поколения и зависят от особеностите на почвата, климата, националността, семейството, расата. А те, както можеш да видиш, са необичайно разнообразни и с онази информация, с която разполагаш, не са ти достъпни. Просто стремежът към злато или сребро тук не стига.

Ученикът: Аз предполагам също, че опитът да се доберем до елементалите чрез силно мислено съсредоточаване също няма да донесе резултат.

Мъдрецът: Няма да донесе, тъй като твоите мисли няма да достигнат до тях. Те не те чуват и не те виждат и въпреки че благодарение на случайна концентрация на сили необразованите хора понякога успяват да им повлияят, тези случаи са възможни само защото притежаваме естествени връзки с конкретно царство, на елементалите от което оказваме въздействие.

Ученикът: Благодаря Ви за наставленията.

Мъдрецът: Нека да стъпиш на пътя, водещ към Светлината!

източник