ШИШАРКАТА И ТРЕТОТО ОКО

Шишарката е символ от древни времена. Тя символизира един рудиментарен орган, който го има у всички. Кой е той? Става въпрос за "третото око" и неговия биологичен носител - епифизата. Епифизата е нашата връзка с безкрайното, с невидимото и е поставен във всеки от нас в момента на създаването. Древните хора са знаели за свръхсетивните функции на епифизата, Те знаели, че тази малка жлеза е връзката на човека с другите измерения. Епифизата се намира точно в геометричния център на мозъка. Френския философ Декарт твърди, че точно там е "седалището на душата.

В древността, хилядолетия наред епифизната жлеза е била считана за “третото око” на човека с тайнствени сетивни функции, способстващи не само неговото оцеляване, но и открехващи прозорец към по-високи измерения. Епифизната жлеза – Pineal Gland е много малка – колкото грахово зърно. Латинското й наименование произлиза от думата „ртеа“, което означава „шишарка“. Според индийските учения тя отговаря на шестата чакра и е считана за най важната в човешкия организъм. В онези древни времена връзката с другите измерения е била нещо нормално. Тя е била част от сетивата, с които човек се раждат и умират. Поради каква причина, дали естествена или поради нечия намеса епифизата започнала да изпада в латентно състояние. Може да се каже, че  съвременния човек е инвалид, сам несъзнаващ това.

Шишарковидния символ присъства в много култури, но макар често да го виждаме, едва ли знаем какво означава. А може би и това е била целта: да забравим  какви сме били и всякакви подсказки  във вид на символи да слагаме в графата "творческо въображение".

Този символ може да бъде видян в различини древни култури - индонезийци,, вавилонци, египтяни, гърци, римляни, християни и т.н. Масонството и други по-съвременни учения също използват този символ

...при  шумерите

   

 Фреска от Помпей: обекта  на жертвения олтар е шишарка, която ще бъде изядена от змията. Коя е змията? 

Бог Бакхус с шишарка на жезъла си.

Вавилонския бог  Тамуз



....и шишарка в ръце

птицоподобно божество с шишарка...

 Изображение на Asclepios Zylmysdrienos.
Ясно са изобразени основните атрибути на лечителското изкуство: змия, впила зъби в яйце, шишарка върху статив, дърво с увита около него змия. 

Жезъла на бог Озирис...

Мексиканско божество...

Гръцкия бог Дионис също има шишарка на жезъла си...

Ръката на Сабазий

 А сега да видим най- голямата шишарка. Къде мислите че се намира? Във Ватикана естествено!

Интересно е да се отбележи, че на площада с боровата шишарка във Ватикана , и то точно в центъра му се намира още една скулптура. Тя представлява сфера , поставена в по-голяма сфера. Прилича на око и неслучайно е в центъра на площада. Дали има връзка между двете скулптури? Може би някой ще види рептилското око на фона на шишарката? А  може би тя  е наблюдавана и пазена от него като нещо много ценно за нашите богове? Много може да се гадае, но едно е сигурно: и двете скулптури са свързани и символизират нещо, което тепърва ще откриваме. 

...шишарката на папския жезъл

 Хитлер е бил наясно за третото око . Един от панелите на бюрото му е с тази символика.

Борови шишарки са често срещани в римската архитектура Католическата и свещени декорации

Шишараката е гравирана в камъка на масонските сгради...

...и виси от тавана на масонските ложи.

Ритон с форма на шишарка. Могиланска могила, Враца. Първата половина на 4 в. пр. Хр. 

Заснета Аура на шестата чакра, “Третото око” – Епифизната жлеза -  която някои привърженици на по-високите измерения я наричат предавателят на мисълта в пространството.

ПРИКАЗКАТА  ПРОДЪЛЖАВА

Слънцеядът Иван Стойчев: не съм ял от 2009 година!

Възможно ли е да спрем храната завинаги? Дори не си го мечтаем. Знаем какво се случва с болните от анорексия. Появиха се обаче така наречените соларни хора, които буквално ни скандализираха. Защото твърдят, че си набавят необходимата енергия единствено от слънчевата светлина. Двама от тях дори посетиха България - индиецът Хира Манек, който не яде вече 11 години, и австралийската писателка Джасмухин, на слънчево хранене от 1993 г. Медиите откриха и български соларен последовател - 59-годишния таксиметров шофьор Иван Стойчев, отказал яденето на 15 юли 2009 г. Дошло ли е време да повярваме, че може да се храним, без да ядем? Статистиките за броя на соларните хора по света са противоречиви - 8000, 10 000, 20 000, но едно е ясно - малко са, обаче ги има. Някои заклеймяват практиката им като изключително опасна. Говорят за случаи, в които техни последователи са починали от глад и изтощение. Има и други - като доктора по медицина от Филаделфия Маури Пресман, който смята, че тази нова опитност ще ни превърне в нова раса, по-съвършена духовно и физически. „Хиляди години могат да минат, но хората ще се хранят със светлина и това ще бъде голям успех“, е пророкувал духовният учител Петър Дънов. Според него времето, в което ще започнем масово да се храним със светлина, ще бъде след 2100 г.
Е, докато то дойде, не е лошо да се опитаме да се научим на толерантност към слънцеядите. Може би това наистина ще бъде бъдещето на потомците ни.

Задаваш на всички, които се качват в таксито ти, въпроса защо ядете. Какво ти отговарят? 
Повечето казват, че не знаят. Дори се чудят защо им задавам този въпрос. След това започват да разсъждават, че яденето ни зарежда с енергия и затова трябва да ядем. Има обаче други енергии, далеч по-качествени. Примерно слънчевата. А ние търсим някаква вторична от растения от замърсени почви и от незнайно как отгледани животни. 

Все пак в природата освен нас и животните ядат.
 Ние сме единствените, създадени от Господ със здрав разум. Шегувам се обаче, че много от хората са се превърнали в маймуни, защото действията им са свързани с маймунски мозък. Не че не знаят как да го направят разумно. Просто така им е по-удобно. 

Разкажи ми за себе си.
 На 59 години съм. В момента съм таксиметров шофьор. Роден съм в последния ден на зодия Лъв. Тъй като дядо ми по майчина линия е бил търговец и земевладелец, а аз растях във времето на социализма, не си правех илюзии, че мога да бъда нещо друго освен работник. След 8-и клас учих 2 години за стругар и нямах 17 години, когато застанах зад струга. Доставяше ми удоволствие. Аз съм стругар и по призвание
. 
Как така изведнъж реши да се храниш само от слънчевата светлина?
 Като връщам лентата назад, си давам сметка, че не е било изведнъж. Още през 1970 г., когато започвах да работя, разбрах, че яденето те кара да мързелуваш, и започнах да пропускам обеда. Правил съм го, без да знам, че е полезно. Същевременно се интересувах от парапсихология, от езотерика. Учех се да медитирам, да отварям третото си око. Винаги съм се стремял към нещо по-различно, което умеят малко хора. Не съм свикнал да бъда в стадото. Искам да бъда извън него. 

Следващата ти стъпка към природосъобразен живот е била, когато през 2003 г. си отказал цигарите.
 Бях жестоко зависим от тях. Пушил съм 36 години, започнах на 14 г. Докато в един момент си дадох сметка, че пушенето е ужасна зависимост, при това абсолютно глупава, излишна и вредна. Как можеш да бъдеш здрав, когато си зависим от цигари, алкохол, наркотици, кафе, дори и от храна. 

Спрял си цигарите, но си качил килограми.
 Дълго време успявах да поддържам нормално тегло, но на петата година станах 120 кг. Костната ми система не можеше да ги издържа. Трябваше да се отърва от тях. В България според статистиката има 2 млн. души с наднормено тегло, а както знаем, потенциалът на всички болести е свързан с него. 2008 г. от март до септември ядох предимно домати. Правех си салата с див чесън - естествения антибиотик в природата, овкусявах със зехтин и малко сол. Никакъв хляб, никакво месо. Ефектът беше изключително добър. Свалих килограмите и се чувствах перфектно. Имах достатъчно сили, мускулатурата ми се запази, просто тлъстините изчезнаха. Така че вече се бях подготвил за голямата промяна. 

На 15 юли 2009 г. си спрял окончателно яденето. 
Малко преди това у нас пристигна индиецът Хира Манек, който популяризира по света соларната практика. Бях чувал за слънчевата светлина като енергия, но информацията ми беше малко. Когато прочетох в един столичен вестник за какво става дума, си казах, че за мен точно сега е моментът да започна да ползвам тази система. Продължих на домати още 15-20 дни и спрях окончателно яденето. Без въобще да се колебая. Щом го е направил човек, значи ще мога и аз. В интерес на истината наруших препоръките на Хира Манек и с риск да си увредя очите гледах много дълго слънцето. Не го препоръчвам на никого. Освен това доста бързо спрях да ям. Това също не го препоръчвам. 

Не е ли вредно слънцето? 
Не, когато го гледаме до час след изгрев и час преди залез. Тогава преобладават инфрачервените лъчи, които са по-щадящи за очите и от които се черпи слънчева енергия. Виж, аз не агитирам никого да прави това, което правя. За себе си така съм преценил, рискувал съм и засега смятам, че съм спечелил. 

Има ли някакви изисквания при ползване на соларната методика?
 Добре е да умеете да медитирате. Медитацията дава възможност да се съсредоточиш и да забавиш максимално дишането. По този начин енергията от слънцето се приема много по-качествено. Когато приемам слънцето, е достатъчно преди това да си затворя очите и да се настроя за медитация. Тогава ги отварям и започвам.

Какво по-точно се случва, докато гледаш слънцето?
 Най-общо казано, настройваш енергийната си система към слънчевата. Очите на човека имат уникалната способност да превръщат светлината в биоелектрохимични импулси, които захранват тялото с необходимата енергия. Биохимичните импулси провокират отварянето на третото око. А то е каналът, чрез който епифизата общува с душата. След пубертета епифизата почти спира да произвежда мелатонин и клетките започват да стареят. Енергията на слънчевата светлина я кара да продължава да го произвежда, а той подтиква клетките да се регенерират. Според соларните хора човек може да живее над 350 години. Както живеят тибетските монаси. Той така и е програмиран по принцип от Бог. 

Мисля си, че соларна практика трябва да се започва под наблюдение. Кой ще наблюдава?
 Лекарите я отричат. Ние просто сме си сложили главата в торбата. 

Не се ли страхуваше, че като не ядеш, ще умреш? 
Доктори, с които споделях какво правя, бяха категорични, че на 50-ия ден от началото на отказа ми от ядене ще получа срив на имунната система и ще умра. Аз им отговарях, че няма, защото моята интуиция е много силна и тя ми казваше, че ще живея. Само един млад медик, който беше чел много по тези въпроси, ме успокои: не се плаши, нищо няма да ти стане, само внимавай да не си увредиш очите. Защото аз, въпреки че бях много сигурен и нахъсан, все пак си имах едно наум. А и колегите ми мислеха, че ще умра, тъй като започнах да свалям рязко килограми. Вкъщи реагираха по-умерено, знаят, че обичам да експериментирам, че съм рискувал страшно много в този живот и че кажа ли нещо, то става, че за мен няма препятствия. 

Защо наричаш това, с което се храним ние, ядене, а не хранене? Защото храненето трябва да ни зарежда с енергия. Учените от масачузетския университет са създали система, чрез която измерват енергията на хранителните стоки от потребителската кошница на средния американец. И са установили, че над 80% от тях нямат енергия, мъртви са. За сметка на това са изключително канцерогенни. Според друга статистика на земята живеят 1 млрд. диабетно болни, над 60% от тях нямат шанс да се излекуват. Основната причина за болестите е безразборното и некачествено ядене. 

Какъв е твоят отговор на въпроса защо хората ядат? Заради първобитен панически страх да не умрат от глад. Така този т. нар. панически глад се е превърнал в зависимост. Изчислих, че до 55 години, когато се отказах, съм изял 100 тона ядене за над 3 млн. долара. Амортизирал съм организма си с продукти, в които има минимална доза енергия и провокират болести. Не виждам никаква логика да продължавам да го правя. 

Защо тогава имаме храносмилателна система?
 Тя е като резервен парашут. Според моите виждания древните хора са се хранели чрез светлината и стомахът им е бил колкото юмрук. Научили са се да ядат тези, които са оцелели по време на ледниковия период и са живеели в пещерите. Липсата на светлина ги е принудила да ползват храносмилателната система. Макар че то няма храносмилане. Има химична реакция. С годините до такава степен са усъвършенствали тази химична реакция, че са успели ежедневно да се разболяват от всякакви болести - ракови, панкреатитни и т. н. На практика днес 50% от хората са болни, което е изключително много.

Няма ли да закърнеят органите от твоята храносмилателната система, след като не ги ползваш?
 Ами да закърнеят. Това не ме бърка. Ако медицинската наука пожелае, съм готов да направя експеримент със себе си и да се освободя от моите черва. Не ми трябват. Минал съм на по-високо енергийно ниво и в никакъв случай няма да се върна обратно. 

Добре де, не ти ли липсват витамини, минерали?
 В светлината я има цялата Менделеева таблица. Всичко, което ми е необходимо, си набавям от нея. А и нали ти е ясно, че за да си набавиш необходимите витамини, примерно от спанака, трябва да изядеш огромни количества.

Как се чувстваш физически? 
Човек трябва да отстоява вижданията си, затова не проявявам излишна скромност. Скромен е само просякът, за да го съжалят и да му дадат милостиня. Имам най-сериозни и основателни причини да се смятам за един от най-здравите хора на планетата. 

Има ли по-високо енергийно ниво от това, на което смяташ, че си в момента?
 Има. Джасмухин, австралийка, най-компетентната жена на земята, която беше у нас, се храни с прана, т.е. приема светлинната енергия във вид на плазма чрез чакрите, откъдето тя директно отива до всяка клетка. Това е най-висшата форма на задоволяване на човешките клетки с енергия. Когато започнах соларната практика и отказах яденето, увеличих пиенето на вода до 5 л на ден. Джасмухин не употребява и вода, защото в праната има всичко. Следващият етап за мен е да мина на това енергийно ниво.

Ти ли си единственият соларен човек в България?
Всъщност не. Проблемът е, че не се познаваме. Хората у нас, които практикуват соларната система, се страхуват да се покажат и да се обединят, за да не ги набедят, че са луди, мошеници или секта. Една диетоложка вече ме нарече в телевизионен ефир в мое отсъствие сектант.

Задаваш на всички, които се качват в таксито ти, въпроса защо ядете. Какво ти отговарят?
 Повечето казват, че не знаят. Дори се чудят защо им задавам този въпрос. След това започват да разсъждават, че яденето ни зарежда с енергия и затова трябва да ядем. Има обаче други енергии, далеч по-качествени. Примерно слънчевата. А ние търсим някаква вторична от растения от замърсени почви и от незнайно как отгледани животни. 

Все пак в природата освен нас и животните ядат. 
Ние сме единствените, създадени от Господ със здрав разум. Шегувам се обаче, че много от хората са се превърнали в маймуни, защото действията им са свързани с маймунски мозък. Не че не знаят как да го направят разумно. Просто така им е по-удобно. 

Разкажи ми за себе си. 
На 59 години съм. В момента съм таксиметров шофьор. Роден съм в последния ден на зодия Лъв. Тъй като дядо ми по майчина линия е бил търговец и земевладелец, а аз растях във времето на социализма, не си правех илюзии, че мога да бъда нещо друго освен работник. След 8-и клас учих 2 години за стругар и нямах 17 години, когато застанах зад струга. Доставяше ми удоволствие. Аз съм стругар и по призвание. 

Как така изведнъж реши да се храниш само от слънчевата светлина?
 Като връщам лентата назад, си давам сметка, че не е било изведнъж. Още през 1970 г., когато започвах да работя, разбрах, че яденето те кара да мързелуваш, и започнах да пропускам обеда. Правил съм го, без да знам, че е полезно. Същевременно се интересувах от парапсихология, от езотерика. Учех се да медитирам, да отварям третото си око. Винаги съм се стремял към нещо по-различно, което умеят малко хора. Не съм свикнал да бъда в стадото. Искам да бъда извън него. 

Следващата ти стъпка към природосъобразен живот е била, когато през 2003 г. си отказал цигарите.
 Бях жестоко зависим от тях. Пушил съм 36 години, започнах на 14 г. Докато в един момент си дадох сметка, че пушенето е ужасна зависимост, при това абсолютно глупава, излишна и вредна. Как можеш да бъдеш здрав, когато си зависим от цигари, алкохол, наркотици, кафе, дори и от храна. 

Спрял си цигарите, но си качил килограми.
 Дълго време успявах да поддържам нормално тегло, но на петата година станах 120 кг. Костната ми система не можеше да ги издържа. Трябваше да се отърва от тях. В България според статистиката има 2 млн. души с наднормено тегло, а както знаем, потенциалът на всички болести е свързан с него. 2008 г. от март до септември ядох предимно домати. Правех си салата с див чесън - естествения антибиотик в природата, овкусявах със зехтин и малко сол. Никакъв хляб, никакво месо. Ефектът беше изключително добър. Свалих килограмите и се чувствах перфектно. Имах достатъчно сили, мускулатурата ми се запази, просто тлъстините изчезнаха. Така че вече се бях подготвил за голямата промяна. 

На 15 юли 2009 г. си спрял окончателно яденето. 
Малко преди това у нас пристигна индиецът Хира Манек, който популяризира по света соларната практика. Бях чувал за слънчевата светлина като енергия, но информацията ми беше малко. Когато прочетох в един столичен вестник за какво става дума, си казах, че за мен точно сега е моментът да започна да ползвам тази система. Продължих на домати още 15-20 дни и спрях окончателно яденето. Без въобще да се колебая. Щом го е направил човек, значи ще мога и аз. В интерес на истината наруших препоръките на Хира Манек и с риск да си увредя очите гледах много дълго слънцето. Не го препоръчвам на никого. Освен това доста бързо спрях да ям. Това също не го препоръчвам. 

Не е ли вредно слънцето? Не, когато го гледаме до час след изгрев и час преди залез. Тогава преобладават инфрачервените лъчи, които са по-щадящи за очите и от които се черпи слънчева енергия. Виж, аз не агитирам никого да прави това, което правя. За себе си така съм преценил, рискувал съм и засега смятам, че съм спечелил. 

Има ли някакви изисквания при ползване на соларната методика?
 Добре е да умеете да медитирате. Медитацията дава възможност да се съсредоточиш и да забавиш максимално дишането. По този начин енергията от слънцето се приема много по-качествено. Когато приемам слънцето, е достатъчно преди това да си затворя очите и да се настроя за медитация. Тогава ги отварям и започвам.

Какво по-точно се случва, докато гледаш слънцето?
 Най-общо казано, настройваш енергийната си система към слънчевата. Очите на човека имат уникалната способност да превръщат светлината в биоелектрохимични импулси, които захранват тялото с необходимата енергия. Биохимичните импулси провокират отварянето на третото око. А то е каналът, чрез който епифизата общува с душата. След пубертета епифизата почти спира да произвежда мелатонин и клетките започват да стареят. Енергията на слънчевата светлина я кара да продължава да го произвежда, а той подтиква клетките да се регенерират. Според соларните хора човек може да живее над 350 години. Както живеят тибетските монаси. Той така и е програмиран по принцип от Бог. 

Мисля си, че соларна практика трябва да се започва под наблюдение. Кой ще наблюдава?
 Лекарите я отричат. Ние просто сме си сложили главата в торбата. 

Не се ли страхуваше, че като не ядеш, ще умреш? 
Доктори, с които споделях какво правя, бяха категорични, че на 50-ия ден от началото на отказа ми от ядене ще получа срив на имунната система и ще умра. Аз им отговарях, че няма, защото моята интуиция е много силна и тя ми казваше, че ще живея. Само един млад медик, който беше чел много по тези въпроси, ме успокои: не се плаши, нищо няма да ти стане, само внимавай да не си увредиш очите. Защото аз, въпреки че бях много сигурен и нахъсан, все пак си имах едно наум. А и колегите ми мислеха, че ще умра, тъй като започнах да свалям рязко килограми. Вкъщи реагираха по-умерено, знаят, че обичам да експериментирам, че съм рискувал страшно много в този живот и че кажа ли нещо, то става, че за мен няма препятствия. 

Защо наричаш това, с което се храним ние, ядене, а не хранене? 
Защото храненето трябва да ни зарежда с енергия. Учените от масачузетския университет са създали система, чрез която измерват енергията на хранителните стоки от потребителската кошница на средния американец. И са установили, че над 80% от тях нямат енергия, мъртви са. За сметка на това са изключително канцерогенни. Според друга статистика на земята живеят 1 млрд. диабетно болни, над 60% от тях нямат шанс да се излекуват. Основната причина за болестите е безразборното и некачествено ядене.

Какъв е твоят отговор на въпроса защо хората ядат?
 Заради първобитен панически страх да не умрат от глад. Така този т. нар. панически глад се е превърнал в зависимост. Изчислих, че до 55 години, когато се отказах, съм изял 100 тона ядене за над 3 млн. долара. Амортизирал съм организма си с продукти, в които има минимална доза енергия и провокират болести. Не виждам никаква логика да продължавам да го правя. 

Защо тогава имаме храносмилателна система?
 Тя е като резервен парашут. Според моите виждания древните хора са се хранели чрез светлината и стомахът им е бил колкото юмрук. Научили са се да ядат тези, които са оцелели по време на ледниковия период и са живеели в пещерите. Липсата на светлина ги е принудила да ползват храносмилателната система. Макар че то няма храносмилане. Има химична реакция. С годините до такава степен са усъвършенствали тази химична реакция, че са успели ежедневно да се разболяват от всякакви болести - ракови, панкреатитни и т. н. На практика днес 50% от хората са болни, което е изключително много. 

Няма ли да закърнеят органите от твоята храносмилателната система, след като не ги ползваш?
 Ами да закърнеят. Това не ме бърка. Ако медицинската наука пожелае, съм готов да направя експеримент със себе си и да се освободя от моите черва. Не ми трябват. Минал съм на по-високо енергийно ниво и в никакъв случай няма да се върна обратно. 

Добре де, не ти ли липсват витамини, минерали?
 В светлината я има цялата Менделеева таблица. Всичко, което ми е необходимо, си набавям от нея. А и нали ти е ясно, че за да си набавиш необходимите витамини, примерно от спанака, трябва да изядеш огромни количества.

Как се чувстваш физически? 
Човек трябва да отстоява вижданията си, затова не проявявам излишна скромност. Скромен е само просякът, за да го съжалят и да му дадат милостиня. Имам най-сериозни и основателни причини да се смятам за един от най-здравите хора на планетата. 

Има ли по-високо енергийно ниво от това, на което смяташ, че си в момента?
 Има. Джасмухин, австралийка, най-компетентната жена на земята, която беше у нас, се храни с прана, т.е. приема светлинната енергия във вид на плазма чрез чакрите, откъдето тя директно отива до всяка клетка. Това е най-висшата форма на задоволяване на човешките клетки с енергия. Когато започнах соларната практика и отказах яденето, увеличих пиенето на вода до 5 л на ден. Джасмухин не употребява и вода, защото в праната има всичко. Следващият етап за мен е да мина на това енергийно ниво.

Ти ли си единственият соларен човек в България?
Всъщност не. Проблемът е, че не се познаваме. Хората у нас, които практикуват соларната система, се страхуват да се покажат и да се обединят, за да не ги набедят, че са луди, мошеници или секта. Една диетоложка вече ме нарече в телевизионен ефир в мое отсъствие сектант.
източник

МОМЧЕ И ВРАБЧЕ

Разхождайки се в парка с баба си 12-годишния Вадим от град Минусинск намерил приятел – врабчето Аби. Навярно е паднало от гнездото и вместо майка му го намира момчето. Така се заражда едно мило приятелство между момче и врабче...

БАБА МИСАО И КОТКАТА ФУКУМУРА - ЕДНА ТРОГАТЕЛНА ФОТОИСТОРИЯ

„Под слънцето всеки ден е добър. И днес е един от тях, Фукумару...“- така обича да казва за новия ден баба Мисао на приятелката си Фукумару. Тяхната необикновена, искрена и трогателна дружба започва преди 13 години, когато баба Мисао намира бездомното снежно-бяло котенце с необикновени очи – едното е оранжево , а другото синьо. 

 Нарича го Фукумару, на бога на късмета Фуку, с надеждата, че именно затова то е дошло в живота й. И наистина от този ден нататък баба Мисао и котенцето Фукумару са неразделни.

Тя вече е на 88 години и се чувства отлично, а белоснежният „ талисман“ е неотлъчно до 
нея. Фукумару има проблем със слуха, често срещан  при този вид котки, но това не е пречка за тяхната дружба – достатъчно е едно докосване или поглед, за да си дарят една на друга обич и топлина.

Удивителните отношения между баба Мисао и Фукумару вдъхновили нейната внучка Миеко да запамети в снимки тази трогателна връзка. 

Когато умира дядото на Миеко, тя решава да прекарва повече време с баба си и забелязва необикновеното приятелство, зараждащо се пред очите й. Така започва трогателната фотоистория на двете неразделни приятелки, която след години става книга - "Misao Big Mama and Fukumaru Cat“. Зелените поля, сочните плодове, красивите цветя, цялата природа и, разбира се обичта между баба Мисао и котката Фукумару са запечатани на снимките на Миеко. Гледайки тази трогателна фотоистория разбираме, че независимо от възрастта живота може да бъде хармоничен, изпълен с красота, искреност и обич.